D&sign: събития // Loving Vincent

След забавяне и финансови проблеми, през юни в Лондон предстои

да бъде показан първият в историята пълнометражен анимиран филм,

всеки кадър от който е рисунка с маслени бои върху платно.

42-ма художника са избрани да участват в проекта и използвайки

техниката и стила на Ван Гог, да приведат в реално движение

някои от най-известните му картини.

56 800 - това е броят на платната, които е

необходимо да се нарисуват за създаването на 80-минутен филм,

в който самите картини и героите, които ги обитават, разказват за живота

и противоречивата смърт на един от най-обичаните художници в света.

Забележителният проект е на компанията Break Thru Films,

спечелила Оскар с филма Peter and the wolf.

Concept trailer 2012:

“Е, истината е, че не бихме могли да говорим по друг начин, освен чрез картините си” -

това пише в последното си писмо Винсент.

Loving Vincent ще покаже близо 120 от неговите картини,

оставяйки ги да говорят за техния автор.

При написването на сценария са взети предвид писмата на Ван Гог.

The Starry Night, June 1889,The Museum of Modern Art, New York

8 години

860 платна

1026 скици

800 писма
.....

Ван Гог се смята за бащата на модерното изкуство. Звездна нощ е считана за втората най-известна картина на всички времена, заставайки след Мона Лиза. Широко известно е, че Винсент отрязва едното си ухо, имал е психично заболяване, самоубива се с изстрел в гърдите на 37-годишна възраст, а приживе продава само едно платно. На заден план остава факта, че взима четката и започва да рисува едва осем години преди смъртта си, след безуспешните опити да стане търговец на изкуство, чиновник в книжарница и проповедник.В кратката си кариера като художник Винсент успява да нарисува повече картини, отколкото други велики художници, рисували десетилетия. 29-годишният безработен, живеещ в плевня в едно миньорско градче, за 8 години изминава дълъг път и на 37 години е провъзгласен от един от най-влиятелните критици в Париж като "месия, сеяч на истината, който ще регенерира немощта на изкуството..."

клипът към кампанията за набиране на средства за завършване на филма,

приключила успешно в средата на март:

юли, 1880 г / Винсент до брат си Тео:

"... Пиша ти малко наслуки, каквото ми дойде на ума; ще бъда много щастлив, ако можеше някак да видиш в мен нещо друго, освен един безделник. Защото има безделници и безделници, и едните по нищо не приличат на другите.
Има безделници от мързел, от малодушие, от душевна низост- ако искаш смятай ме за такъв. Но има и други безделници, безделници мимо волята си, разяждани вътрешно от пламенното желание да действат, които нищо не правят, защото им е невъзможно да направят каквото и да било, защото са сякаш в някакъв затвор, защото им липсва нужното да бъдат продуктивни, защото злата орис ги е довела до това състояние; понякога такъв човек сам не знае за какво е годен, но чувства инстинктивно: та все ме бива за нещо, животът ми трябва да има някакъв смисъл! Зная, че бих могъл да бъда съвсем друг човек! Но за какво съм годен, за какво мога да потрябвам? Има нещо в мен, но какво?
Този е безделник от съвсем друг вид - пък ако искаш, смятай ме за такъв!...
Птичката, затворена в кафез, добре усеща напролет, че има нещо, за което е призвана, знае твърде добре, че трябва нещо да направи, а не може - какво е то? Не си спомня ясно, но после ѝ идват някакви смътни представи и тя си казва - "другите правят гнезда, създават малки и отглеждат челяд", и си блъска главата в пръчките на кафеза. А кафезът си стои и птичката полудява от мъка....
Нима всичко това е въображение, фантазия? Мисля, че не. И тогава се питаш: Боже мой, за дълго ли ще е това, завинаги ли, за цяла вечност?
Знаеш ли какво премахва затвора у нас? Дълбоката и искрена привързаност. Да имаш приятел, да имаш брат, да обичаш - ето кое отключва затвора с властна сила и могъщо очарование. Но който ги няма е обречен на смърт.
Ала там, където се ражда отново любовта, ражда се и животът...
Но, да говорим за нещо друго, ако аз съм изпаднал, ти пък си се издигнал. И ако аз изгубих симпатиите на хората, ти ги спечели. Ето това ме радва. Казвам ти самата истина и винаги ще ме радва...."

през есента на същата година Винсент решава да стане художник.

Still Life: Vase with Twelve Sunflowers, August 1888, Neue Pinakothek, Munich

"Не мога да се съобразявам с това какво хората мислят за мен, трябва да вървя напред, това трябва да бъде единствената ми грижа.... Ако сега не ме бива за нищо, няма да ме бива и по-късно. Но ако по-късно излезе нещо от мен, значи ме бива и сега - защото житото си е жито, та ако ще и хората от града да го вземат отначало за трева..."